Срещата на два океана

Град Коня, столицата на Селджукския султанат, блестял ярко под лъчите на следобедното слънце. Мевляна Джеляледдин се прибирал към дома си след беседа в медресето „Алтун-Аба“. Той яздел бавно мулето си, приведен дълбоко в смирение и себеотречение, когато изведнъж насред улицата две ръце се протегнали и хванали юздите. Животното се подплашило и Мевляна излязъл от дълбокото си съзерцание и вдигнал глава. Напълно непознат човек с потъмняла от слънцето кожа държал здраво юздите и пронизвал Мевляна с острия си огнен поглед. Мевляна се сепнал и объркал от искрящия поглед на този стар човек, облечен като дервиш, със сплъстена коса и брада. Никога дотогава не бил виждал такива пламтящи,
омагьосващи очи. Като че ли още в този момент искрицата на любовта запалила и двамата. Кратката, но страховита тишина мъжът нарушил с бронзовите си думи, тежки и ясни. Мъжът попитал сериозно и на висок глас:

— Ти ли си Мевляна Мухаммед Джеляледдин, синът на Султан’юл-Улема от Балкх?
— Да.
— Имам един въпрос. Можеш ли да ми кажеш, кой от двамата е по-велик – Пророкът Мухаммед или Беязид-и Бестами?

Мевляна се изненадал при този неочакван въпрос, зададен по средата на улицата насред тълпа от хора, зяпнали в почуда. От дълбочината на питането той разбрал, че това не е случаен човек и отговорил:

— Що за въпрос е това? Без съмнение, Пророкът Мухаммед е по-великият от двамата.

Изражението на мъжа се смекчило и по устните му се прокраднала усмивка. Тогава запитал отново:

— Но Пророкът Мухаммед казва: „Господи! Слава Тебе, ние не познаваме величието Ти.“ Докато Беязид Бестами казва:

„Възхвалявам себе си, славата ми е голяма, защото няма друг освен Бог във всяка клетка на тялото ми.“ Как ще обясниш това? Мевляна се досетил, че разговорът ще поеме в тази посока, и на часа отговорил: 

— Пророкът Мухаммед изрича тези думи, защото всеки ден изминавал много нива и всеки път, когато достигал ново ниво на разбиране, молел Бог
да му прости за предишните му ограничени знания и грешки. Пророкът имал силата да съзерцава Бог в абстракция, пречистен от всичко останало,
във всички негови проявления, без да се задържа на което и да е ниво на осъзнаване. Бeстами обаче се увлякъл още при достигането на най-първото ниво и опиянен от постижението си, не отишъл по-далеч. Затова казвал така.

Поразен от дълбочината на отговора на Мевляна, човекът с вик се строполил на земята. Мевляна също се развълнувал. Слязъл от мулето си и прегръщайки дервиша, го вдигнал на крака.

Два океана се срещнали. Щом дервишът дошъл на себе си, двамата се прегърнали, като че били приятели от началото на сътворението. Мевляна
хванал човека за ръка и без да проронят и дума, двамата поели към медресето.

Учениците и хората от града, които ги наблюдавали с изумление, не могли да проумеят случилото се и проследили с поглед как Мевляна и непознатият се отдалечават по пътя прегърнати.