Стихове за Аллах

Оооо  не, не мога да въведа никого.
Няма  да въведа никого. Случва се едно
Не -Ведение. Защото трепета сред неуловимото непознатото познатото своето несвоето по-различното от навичното по -свенливото без свян откровено вперено съприкосновение с Вярата – не мога да ви Го отнема. Не мога да ви го спестя.
Безсилна  съм. Предавам Ви Нему.
Ооооне, не са Стихове. Това са ръбове, пропасти, рози, изгнаници, адове и райове, сплеснати девици ятагански, твари търчащи, полудели от любов – Синовете на Иман, рабове без синджири и пеещи вериги, побратимени господари и слуги, вестители на мълчание, възцарени покаяни, многотърпеливи не-покровители, някакви дребосъци искрящи… Оооо, това са Сърцата Ви. Амин… всичко минааава за да о-стане…

Оооо, не са за Аллах, вълните прескачат едноименното. Всеименник Е Името Му. Какво значи? Безмълвието мълви мълниите на неизречимото. Името е в преглъщането Му – чак до там – докато се влее в туптенето на кръвта. Туп-Туп-Туп – алените стъпала на кръвта – Туптим Ти и Аз – в Аллах… Всеприемащия.
Оооо, Аллах Аллах ли е? АлЛа – АХ!!! Преобърнатото Време, Топос, Паралели, Меридиани, Екватори, Полюси, Магнитни резонанси. Процепите се отварят, изригва лавата на Любовта. Небесни селения и Земни всецветия се познават.
Виждам  те, Не-познати! По-знавам те!
По -знай Ме!
Моника  ни подава ръка.
Всеприелата  участта ни.
Ще  си полегна малко в душата ѝ…

Яна Рашева-Мерджанова