Яна Рашева-Мерджанова

След  11 стихосбирки от 1996 година насам и Избрано Океани 2014-та, изникнаха тези чернови – наведнъж, накуп, заедно. Неизбрани, Само-поканени, Саморасли. Нахлуха. Радвам им се и им благодаря. Посвещавам на прототипите – прелестните създания, които правят живота в това небивало глаголно време „ще е имало сега“.

Накрай  смирен – да съм блажен
и  в нега – да будувам 
и  в копнеж – да тлея 
и  в изнемога – да се мятам 
между  
Геената  и Вярата.

Възторгват  ме експлозиите – 
как  попиляват и израждат ни 
сред  грохота на обща кръв и храчки, 
и  туй, което няма да изкажа, 
но  си запазих – 
да  живее черновата!