Автор – Т.С. Ананта Мурти;
Формат в мм – 155х215; Подвързия – мека;
Година – 2022; страници 276;
Тапасвиджи – светията, който живя 185 години
Тапасвиджи е роден през 1770 г. в царското семейство на Патиала в Северна Индия. Той е над петдесет и пет годишен, когато се впуска в своето духовно търсене на Божественото. Десетилетия наред извършва интензивен тапас в Хималаите и спечелва името Тапасвиджи Махарадж. Той достига най-високите нива на духовна мъдрост и йогийски състояния и става прославен светец.
По време на дългия си живот светецът се подлага три пъти на древното подмладяващо лечение кая-калпа. Получава даршана на Бхагаван Шри Кришна, господ Даттатрея, господ Парашурама, богинята Махалакшми, както и на някои мъдреци и учители като Гуру Нанак, Нарада Махариши, Дурваса Махариши и Ашватама. Пътува из цяла Индия, предавайки духовна мъдрост на безброй хора – търсачи на истината. Той влиза в махасамадхи – великото или крайно самадхи, чрез което един йоги оставя своето физическо тяло – в Джанси през 1955 г., на сто осемдесет и пет години.
Тапасви Махарадж (1770-1955)
Шриман Тапасвиджи създава духовна история в щата Майсор, като се установява в своята обител, наречена „Вишну Ашрам“, построена от последователите му близо до Дибагири Хилс до известните Нанди Хилс. Той бе уникален светец по много начини. По рождение беше принц от южноиндийски щат. Близо шейсетгодишен, той изоставя светския живот, отдава се на аскетизъм и практикува садхана в колиба, построена до река Ганга до Харидвар.
„Този, който е щастлив отвътре, който се радва отвътре, който е осветен отвътре, този йоги,
който е станал Вечността, отива в мира на Вечността. Мъдреците, с техните грехове унищожени, тяхната дуалност заличена,
техните същности контролирани,
желаят доброто на всички живи същества, получават мира на Вечността.“
