Автор – Мевляна Руми; Картини – Перица Георгиев – Кану;
Формат в мм – 150х215; Подвързия – твърда;
Година – 2019; страници 208;
Рубаи
Любовта е радостта на живота. Живот, изпълнен с любов, израства в светлина и наслада. Влюбеното сърце е топла скъпоценност с качество на мекота. Сладостта и сиянието на такова съществуване притеглят към себе си сърца, копнеещи да се разгърнат. Това общуване е сладката игра на живота. Сърце, изпълнено с божествена любов, излива себе си в ожаднелите за божественост сърца. Няма по-чудна
и изненадваща магия на земята от това приключение. Скитал се през безброй измерения, човек попада на тази пътека и се изгубва завинаги. Няма нищо ясно, нищо не е обяснено, само тази любов. Интелектът се бори за разбиране, опитва се да „хване юздите“, но открива, че е в безтегловност. Ненадейно го спохожда мечтаното освобождение – от самия него.
Придошла е реката на любовта, която руши всички стени, всичко, до което се докосне. Влюбеният е като пияница. Луд. Без правила и ограничения. Безпомощен в потока на любовта. Неспособен да определи посоката, с несигурно настояще, клатушкащ се незнайно накъде, докато и последната частица от него не бъде отмита в този потоп. Изразителността и обясненията са изчезнали в единството. Само проста яснота. Естественост. Аз. Ти. Руми.
Мевляна се въртял 36 часа
Един летен слънчев ден Руми минава по улицата на златарите, когато ритъмът на златарските чукчета отключва нещо в него. Той се заслушва и неземна музика прозвучава в него в божествен ритъм, ритъм за танц. Главата му полека се повдига в екстаз и пред очите му се разкриват планетите и галактиките, въртящи се в унисон с тази музика. Мевляна се предава, един стълб от енергия преминава нагоре по тялото му, завъртайки го в единство с целия космос. Той се върти и върти, без да издаде нито звук на печал или радост, а в някаква чудна тишина, една изумителна тишина, която кара хората да се спират и да го гледат. Собственикът на един от магазините – Селахадин – казва на златарите си да не спират да удрят с чукчетата, да не щадят златото и на всяка цена да поддържат звънкия ритъм, и се втурва на улицата, за да се завърти редом с Мевляна. Няколко часа по-късно, когато тялото на Селахадин пада на земята, той е изцяло друг човек. Щастлив, той раздава златото си и отново се присъединява към тълпата около Мевляна, който продължава да се върти. Цяла нощ той танцува сема и около него със свещи и музика дервишите празнуват. След тридесет и шест часа тялото на Руми пада на земята.

Мевляна продължава да обсипва с любовта си всеки, когото срещне, независимо от възрастта, религията, пола или етноса. Той помага на хора и животни, отдава почитта си на деца и възрастни, обича еднакво своите приятели и врагове. Неговата любов обединява всички, а всяко сърце обявява Руми за свой собствен. Божественото намира свой израз чрез Мевляна, чрез любовта му – в поезията, танците и празненството.
Сега ние сме част от това.
