Книга на тишината

Има една тишина, която е нашата природа. В тази тишина можем да се срещнем. Но докато не дойдем до нея сме различни и не можем да се срещнем. Имаме различни мисли, различни емоции, различни картинки, различни представи и нямаме среща. Тази тишина е тишина, в която няма звуци. Това не означава да си глух или да си във Вселената. Тази тишина е по-дълбока от това. Истинската тишина е тишината на светлината, на Божествената светлина, на светлината, която не я виждаме с очите, която не можем да я помислиме. Това е тишина, която е позади ума и която ума не може да я разбере. Ако отидем в тази тишина, вече няма мисъл за ума. В тази тишина няма идея, мисъл, представа. В тази тишина сме у дома. Това е нашият дом, нашият извор и източник – там от където идваме. Идваме в този свят от тази тишина. В нея ги няма всички тези представи и множество, които ги има тук. Това е несътворената тишина. Тишина, която е преди сътворението. Тишината преди началото на съществуването и след изчезването му. Защото всичко, което се появява изчезва, всичко, което се ражда умира и всичко, което виждаме тук е преходно. Нищо не можем да притежаваме. Въпреки че притежаваме някакви неща и си мислим, че ги притежаваме в тишината те изчезват заедно с нас. Така че няма кой да притежава и няма какво да е притежавано. Тази тишина е отвъд възприятията на сетивата…