Както разказва историята, Юнус бил изпратен от хората от неговото село да вземе малко зърно от текето, или духовен център, на Хаджи Бекташ. Великият шейх обаче предчувствал приближаването на Юнус и казал на своя пазач на вратата да поздрави Юнус и да го попита дали би искал зърно или „барака“ (духовна сила). Юнус, момче овчар, никога не бил чувал тази дума „барака“ преди, затова попитал дали барака ще заеме толкова място и ще тежи толкова колкото зърно. Казват му, че барака ще заеме много малко място, но той си спомня, че селото му го е изпратило да вземе зърно, и затова държи здраво на своята първоначална молба. По пътя обратно до селото си Юнус първо е много щастлив, но после започва да има някои съмнения дали е постъпил правилно. Хаджи Бекташ в крайна сметка е един много щедър човек и не изглеждало някой да е бил засегнат от избора на Юнус. Може би тази барака е нещо много ценно, като злато. На половина от пътешествието си, Юнус решава, че вероятно е направил грешка и трябва да се върне и да разпита отново за барака. Когато се връща обаче, му казват, че неговата част от барака е била изпратена при Таптук Емре, друг бекташи шейх, предопределен да стане водач на Юнус по Пътя.