Молитвеник

Молитвеникът  на Моника ни измолва.

Застинала  е между тези магнетично тюркоазени корици Молитвата, беззвучно словесна, дервишово притулена и завихрена в спиралата Молитви на сърцето – Покаяние – Любовта ми нашепва – В любов се превърнах. Едно непосилно, а тъй удивително леко постигнато бездвижно движение… Пре-връща ни. Световъртежът е портал към отвъдното, който те въз-връща по-добър в тукашното.

Стиховете  се леят с освободеността на не-освобождаваната и не-култивирана поетичност, бликат от спонтанния изблик на изворовата вяра и упование, които в автентичността си няма как да не са естетски и поетически съ-вършени – защото са само-родни. Защото  нивга не са били пленявани.

Затова  читателят ще се озове у Дома /си/ – сам, но с-поделен и из-говорен вместо себе си и все пак – чрез себе си. Толкова много място ни е оставила Моника да си се раз-говорим и само-измолим.

Блажен  интимен уют на приютяването без притискане и настояване. Една покана да влезеш в себе си чрез себе си. И авторът й е с теб, и в теб, и тъй невидим. Ти си авторът.

Удивителното  съответствие между автен-тична вяра, поетично изкуство, художествено и полиграфично оформление – съответствието между дух, душа и тяло – е тъй пленително, че ни оставя в бездумното преди-словие, и все пак – изразени, слушани, чути.

Яна  Рашева-Мерджанова