Автор – Яна Рашева-Мерджанова; Формат в мм – 120х150; Подвързия – мека;
Година – 2022; страници 46;

Настръхнала вода

Настръхнала вода

Янна  е нАпевът днес 
в  кухината 
околопъпна  
където  се влива и излива страхът на водата 
че  смъртта му (ми) 
винаги  води възкръсване 
не  искам не искам не искам 
песенно  песенно есенно сенно сеяно
сънно сънно сънно яннно сeно – 
кръст  на всякакъв кръговрът 
без  възкръсване 
просто  смърт 
яннннннна  – паничка дъх 
пий  на водата страха на страха
изпотеното отчаяние 
настръхнала  вода  
ново  състояние 
отпреди  да се състоят веществата 
отпреди  кръговрата 
отпреди  всякакво „е“ 
без  възкръсване тази седмица, господи, 
измолвам  (за него и мене поне) 
бучица  пръст
просто  смърт 

Янна

Яна Рашева-Мерджанова

След  11 стихосбирки от 1996 година насам и Избрано Океани 2014-та, изникнаха тези чернови – наведнъж, накуп, заедно. Неизбрани, Само-поканени, Саморасли. Нахлуха. Радвам им се и им благодаря. Посвещавам на прототипите – прелестните създания, които правят живота в това небивало глаголно време „ще е имало сега“.

Накрай  смирен – да съм блажен
и  в нега – да будувам 
и  в копнеж – да тлея 
и  в изнемога – да се мятам 
между  
Геената  и Вярата.

Възторгват  ме експлозиите – 
как  попиляват и израждат ни 
сред  грохота на обща кръв и храчки, 
и  туй, което няма да изкажа, 
но  си запазих – 
да  живее черновата!