Автор – Мевляна Руми; Формат в мм – 150х215;
Подвързия – твърда;
Година – 2016; страници 248;
Стани огледало
Прекрасна книга, изработена с много любов. Включва в себе си подбрани поеми и истории за живота на великия поет-мистик Мевляна Джелаледдин Руми. Едно нектарно вдъхновение с което можем да се потопим в необятния океан от любов, наречен Мевляна Руми. Този океан, който повече от 800 години докосва със своите капчици сърцата на милиони хора по света.
Любовта, служенето и състраданието ни помагат да
отворим отново сърцата си и да се приближим до Бог. Най-великото служене, което можем да извършим, е да помогнем за излекуването на наранените сърца на другите. Ръцете ни са направени, за да вдигнем тези, които са паднали, да избършем сълзите на тези, които страдат от изпитанията на този свят.
Съществува мъдрост на сърцето, съвсем различна от
мъдростта на главата. Главата може да бъде подведена от външния вид, а мъдрото сърце вижда отвъд външните форми, във вътрешната реалност. Както един суфи учител обяснява суфизма: „Всеки може да научи външните форми на молитви и обожание. Суфизмът се стреми да оформи сърце, което
може да се моли.“
Историите и поезията в тази книга развиват именно мъдростта на сърцето. Нека думите им докоснат и нашите сърца.
Мевляна Джелаледин Руми
Любов. За великия суфи учител и поет Руми любовта е единствената сила, която може да надмине границите
на разума, противоречията на знанието и отделеността на нормалното съзнание. Любовта, която той изживявал, не била само сетивна, а към всички неща, към самото творение. Любовта е продължително разширяваща се способност, която кулминира в сигурност, в разбирането за това, че няма нищо в този свят или в следващия, което да не е и двете – обичано и любящо.
Този, който практикува суфизъм, е наричан суфи, дервиш или факир. Суфи има няколко значения на арабски език, включително „чист“ и „вълна“. Първите суфи носели прости вълнени наметала като допълнение на тяхното търсене на вътрешна чистота. Дервиш е персийска дума, идваща от думата „дар“ – врата. Тя се отнася към тези, които вървят от врата на врата. Много дервиши ходели от къща на къща, молейки за храна или милостиня. Тя означава също някой, който е на прага между съзнателност за този свят и съзнателност за божественото. Факир е арабска дума за беден човек. В суфизма това не се отнася за тези, които са бедни на земни блага, а за тези, които са бедни духовно, т.е.
тези, чиито сърца са бедни на привързаност към нещо друго, освен към Бог. Те осъзнават, че без Бог нямат нищо, не могат да направят нищо, без Бог те самите са нищо. Те не
разчитат на нищо друго в този свят, освен на Бог.
